It's 2 a.m. and I feel like I have to share a poem I translated some time ago. It's Nikola Vaptsarov's

Valediction
To my wife

Sometimes I'll be your night dream
And your unwanted company,
Don't leave me out there waiting
and leave the door unbolted.

I'll enter slowly and a quiet gaze
Will soothe your gentle shoulders
And when I get enough of you a kiss will haze
my footsteps on the threshold...


Here's the original (in Bulgarian)

Прощално
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.