A few time ago I saw a poll. It was “Has your life changed since Bulgaria joining EU?”. In fact yes. But not because of the non-visa regime and the opportunity to go (almost) anywhere without passing customs control and without passport but only with the ID Card. It is because of a simple everyday-life fact that seems most emblematic to me. It was back in 2005 when I first saw a new brand of yellow cheese tagged only “Yellow Cheese, price so-and-so...”. It was strange to my taste, but it was at least cheap. I used to buy it quite often. It got clear to me why the taste was so strange in 2006 when the price tag changed to “Lithuanian (or Latvian, I don't remember) yellow cheese, price so-and-so...”.
Everybody knows both Lithuanians and Latvians, are strange people. They live somewhere over there, in strange former socialist states (even of the “most-socialist”, former Soviet members) but still western-style ones. They speak strange languages and behave strange (rumors say they work hard) and obviously they produce strange yellow cheese.
When we joined EU yellow cheese continued to be “Lithuanian” quite some more time but soon after that its tag has been changed to “Pizza yellow cheese”. And this went on for some time more.
And yet in 2008 media began more frequently speaking about the thing everybody knew: that milk is not milk enough, that cheese is not pretty much of a cheese and that yellow cheese (even the Lithuanian one) has nothing with the yellow cheese at all. An suddenly while shopping in a store I realized that chocolate cream is not a chocolate one anymore, but just a “cream for spreading”... Someone has trenched on my dearest!!!
So in the beginning of 2009 state regulatory organs yet decided (well, it was 2 years later but still better than never) to begin mass spot checks and impose grave sanctions. And suddenly almost all the milk, the white cheese and the yellow cheese disappeared. But not because someone has “covered” them. It was because someone has finally “uncovered” them! It appeared that a brand new good dominated on store-stalls, called “Product containing vegetable fats and oils”... So the strange “Lithuanian yellow cheese” nowadays is simply “A vegetable fats product” or “Pizzarella”, in case producer's fantasy goes beyond any borders (it is not because it has anything to do with Mozzarella though name is supposed to make such an impression). Then slowly Milk, White Cheese and Yellow Cheese tags furtively appeared. And the products were more expensive of course.
So this is what I benefit of EU, the opportunity to know what I eat. The opportunity to make my simple choice and drink milk when I want to drink milk. And not to wonder why milk tastes like pop corn...*
*** BG *** БГ *** BG *** БГ *** BG *** БГ ***
Преди време имаше някъде някаква анкета: "Промени ли се с нещо животът Ви след присъединяването на България към ЕС?". Факт е, че да. Но не е заради безвизовия режим и възможността да ходиш (почти) навсякъде без митнически контрол и без задграничен паспорт, а само с лична карта. А заради един много простичък битов факт. Поне за мен той е най-емблематичен. През 2005 за първи път видях нов вид кашкавал и на етикета му пишеше само "Кашкавал, цена еди-колко си". Странен на вкус, но пък евтин. Купувах го често. През 2006 ми стана ясно защо е странен вкусът му, на етикета вече пишеше "Литовски (или латвийски, не помня) кашкавал, цена еди-колко си".
И литовците, и латвийците, всички знаем, са странни хора. Живеят някъде там, в странно изглеждащи държави - по западен образец, а уж бивши социалистически. И то - от най-социалистическите, даже - бившия СССР. Говорят на странни езици, държат се странно (поне такива слухове се носят - че били трудолюбиви) и - очевидно - произвеждат странен кашкавал.
Когато влязохме в Европейския съюз, кашкавалът продължи още известно време да се казва "Литовски кашкавал", но много бързо след това етикетът се смени и на него пишеше "Кашкавал за пици". Така продължи още известно време.
През 2008 започна усилено да се говори и в медиите за това, което всички знаеха: че млякото не е точно мляко, че сиренето не е точно сирене и - че кашкавалът (дори и литовският) не е точно кашкавал. Изведнъж, докато си пазарувах в един магазин, установих, че и течният шоколад вече не е течен шоколад, а "крем за мазане"... Някой беше посегнал на най-скъпото ми!!!
Така още в началото на 2009 държавните органи все пак решиха (е, 2 години по-късно, но по-добре от никога) да започнат масови проверки и да налагат тежки санкции. И изведнъж в магазините почти изчезнаха и прясното мляко, и кашкавалът, и сиренето. Но не защото някой ги скри. Напротив - защото "някой ги разкри"! Оказа се, че по пълните със стока щандове вече преобладаваше една-единствена стока, наречена "Продукт с растителни мазнини"... Така странният "Литовски кашкавал" вече се нарича простичко "Растителен продукт" или - при по-богата фантазия на един от производителите - "Пицарела" (не че има нещо общо, дори на външен вид, с моцарелата, каквато алюзия би трябвало да внушава). После, бавно и полека - естествено, на по-високи цени - започнаха да се появяват и етикети с надписи "Прясно мляко", "Сирене", "Кашкавал".
Та, ето това е моята полза от Европейския съюз - възможността да знам какво ям. Да мога да правя своя естествен човешки избор, и когато искам да пия мляко, да пия мляко. И да не гадая, защо "млякото" има вкус на пуканки... **
------------------------------------.
* sometimes milk tastes like pop corn because of the palm oil it contains
** някои пресни млека имат вкус на пуканки заради добавеното палмово масло
