Kachamak (Polenta) *** Качамак

I havent eaten polenta for ages. Both my grannies were able to make it but one of them, the one who used to make me often enough because she knew I loved it, died when I was 10. The other one died when I was 22. She's never made me polenta.

Both my grannies have grown and lived many years in postwar-prewar-postwar poverty (right after WWI, during and after WWII), when polenta has been often the only meal to put on the table for months.

One of my grannies who was much more ordinary than the other one and still uneducated at the same time has managed to overcome it and even has managed to continue living her life. Perhaps not realizing she has to be traumatized.

The other one of my grannies had studied much more than her coevals (she had even wanted to continue her studies, but her parents have given her in marriage. It was war back then so one could not waste workforce in schools and universities!) and she never made polenta. Ever. No matter how hard I asked her. Polenta was a "dirty food" for her.

Where the complexes fluorish in and who is more prepared to withstand the traumatic events...?

*** BG *** БГ *** BG *** БГ *** BG *** БГ *** BG *** БГ ***

Къде виреят комплексите и кой е по-подготвен срещу травматичните събития...?

Отдавна не бях ял качамак. И двете ми баби можеха да правят, но едната, която ми правеше често, защото знаеше, че обичам, почина когато бях на 10. Другата почина, когато бях на 22. Тя не ми правеше качамак.

И двете ми баби бяха израсли и живели дълги години в следвоенно-предвоенно-следвоенна мизерия (точно в годините след І Световна, по време и след ІІ Световна война), когато качамакът често е бил единственото ядене, което са слагали на масата, с месеци наред.

Едната ми баба - между другото, по-обикновената жена от двете, а и неграмотна - го беше някак си преживяла и беше продължила напред. Сигурно защото не си е давала сметка.

Другата, учила малко повече от останалите баби на село (дори имала мерак да продължи да учи още, но я оженили. Били военни години - не можело току-така да се разхищава работна ръка по училища и университети!), не правеше качамак. Никога. Независимо колко я молех. За нея това беше "мръсна храна".

Къде виреят комплексите и кой е по-подготвен срещу травматичните събития...?

The Nature of Things *** Естеството на нещата

Bulgarian Chiefs Union is to announce protests against genetically modified organisms and foods market distribution Radio Plovdiv informs.

One-third of the food we eat consists of GMO but still no one informs consumers about the consistence of GMO in it. The GMO made food carries the risk to human health and could be enveironmentally dangerous.

There is much confusion about the risks of GMOs in terms of food safety and environmental impact.

Because of the complexity of food products, research on the safety of GM foods is still thought to be more difficult to carry out than studies on components such as pesticides, pharmaceuticals, industrial chemicals and food additives, UN's FAO states.

Not denying the possibile risks and harmful effects on miankind health, still my personal opinion is that the argument "It is not well enough studied whether GMO and GMO foods are actually dangerous" is unsubstantial, speculative and not scientific.

On the other hand, of course I prefer natural boo... ergh... foods!

Българската гилдия на Главните готвачи ще обяви браншови протести срещу разпространението на генно модифицираните организми и производните от тях хранителни продукти, информира Радио Пловдив.

Една трета от храната, която поглъщаме, съдържа генно модифицирани организми, а никой не предоставя на потребителите информация за съдържанието на ГМО в храните. Храните, произведени от ГМО, носят риск както за живота и здравето на хората, така и за глобални екологчини бедствия.

В същото време има объркване по въпроса за рисковете от ГМО по отношение безопасността на храните и околната среда.

Заради многото съставки в храните, изследванията за безопасността на генномодифицираните храни са все още трудно изпълними, в сравнение с изследването на отделни компоненти като пестициди, фармацевтични вещества, химикали и хранителни добавки, твърдят от Световната организация по прехраната на ООН.

Без да отричам възможността от рискове и вредни последици за здравето на човечеството, личното ми мнение е, че доводът "не се знае дали не са опасни, понеже не са добре проучени" е необоснован, ненаучен и спекулативен.

От друга страна, естествено е, че предпочитам натурални гър... хъм... храни!

Army of Lovers *** Армия любовчии

Positive attitude towards life strengthens immune system and love in all it's aspects is the key to good health.

Положителното отношение към живота укрепва имунната система, а любовта във всичките й форми е ключ към доброто здраве.

Who's Got Donkey Ears? *** Кой има магарешки уши?

This is the title of a play Stara Zagora Puppet Theater is to present before it's young audience. The director claims sometimes we avoid naming things with their real names but we sure have to speak with children frankly and without underestimating them.

Fact! But not by all means. It is because we do not have the right to show and tell children everything about the real world in all it's extreme shades of gray and black. There's enough time for this. It is better to give children the possibility to live at lest for a little while in the safeguarded zone of their childhood and give them the opportunity to realize the truth about the world we live in while they actually grow up.

Another aspect of this matter is that the child mentality accepts the world litterally so wehave to be very accurate in what and how we say and show.

*** BG *** БГ *** BG *** БГ *** BG *** БГ *** BG *** БГ ***

Такава пиеса щели да поставят в старозагорския куклен театър. Режисьорът твърди: "Понякога не казваме на децата нещата с истинските им имена. А трябва да говорим с тях открито и без да ги подценяваме".

Факт. Но не на всяка цена. Защото нямаме право да разказваме и показваме на децата всичко за реалния свят в най-крайните му оттенъци на сивото и черното. Има време за това. По-добре е да им дадем възможност, поне за малко, да живеят в защитената зона на детството си и да разбират истината за света докато растат.

А, иначе, другата страна на въпроса е, че детският ум възприема света буквално и трябва много да се внимава какво и по какъв начин се казва и показва.

Happy Birthday to me! *** Честит ми рожден ден!

Bulgaria stands third in prostitutes export for Western Europe *** България била трета по износ на проститутки за Западна Европа

Bulgaria stands third in prostitutes export for Western Europe. Eight percent of all professionals in this branch appears to be our girls. Our country's outrun only by Russians and Romanians claims a survey by Tempep, an EU-funded network of sex industry health agencies.

The problem is multidimensional but is still mainly social.

If a woman has decided to sell her flesh in her own will this means she could not see any other way to cope out with the situation. Or this means that someone has told her there's nothing wrong in selling your own body and making this your own profession. Or in other hand perhaps one could not see any other way, any other possibility to develop oneself (or the possibility appears to be unattractive enough so it could not be considered being an actual one).

And if a woman prostitutes against her will this means that society has let itself become insensitive to its own members' fates and has allowed some of its members to keep in slavery other human beings.

And its a matter of values crisis in both cases.

*** BG *** БГ *** BG *** БГ *** BG *** БГ *** BG *** БГ *** BG *** БГ ***

България била на трето място по износ на проститутки за Западна Европа. Осем процента от всички професионалистки в бранша били нашенки. Бият ни само рускините и румънките. Това сочело изследване на "Темпеп" - мрежа от здравни служби, насочени към обслужване на проституиращи жени в ЕС.

Проблемът има много страни, но е основно социален.

Ако една жена по своя воля е решила да продава плътта си, това значи, че не вижда друг начин за справяне със ситуацията. Или някой погрешно й е вменил, че няма нищо лошо в това, да продаваш тялото си и това да е твоя професия, или не виждаш никакъв друг изход за себе си, никаква друга възможност за развитието си (или тя е толкова непривлекателна, че дори не я смяташ за възможност).

Ако една жена проституира против волята си, това значи, че обществото е допуснало да остане безчувствено към съдбата на свои членове и е дало възможност на определени свои представители безнаказано да държат в робство други представители.

И в двата случая става въпрос за криза на ценности...

Петък - ден на майстора! *** Friday, The Master Day

Не знам дали последните няколко дни, маркирани от развоя на 1-2 по-големи скандала и няколко по-мънички, определяха възприемането на случващото се около нас като "значимо", но днес е от онези дни, в които може да се побъркаш от скука и нищонеслучване. Последното явно е обзело цялата държава, понеже и новините, като ги гледам, са все едни такива лежееерни, неутрално позитивни, бъдещонеопределени - няма скандали, няма драма, няма съспенс... даже и екшън няма.

Всичко е едно такова - малко, дребно и незначително.

Така най-интересното във вестниците (от вчерашния, също така безметежен ден) е, че италианска репортерка от хумористично предаване, засрамила Дейвид Бекъм, като го опипала по чатала и се разкрещяла по улицата, че "инструментът" му всъщност бил малък.

Голям праз!

Да, де, ама ключовият момент тука бил, че репортерката се била почувствала излъгана, понеже - видите ли - преди няколко месеца Бекъм се появил на реклама на слипове и това, което се очертавало под тях, не изглеждало да е малко...

Горката... Значи просто не разбира от български политически Пи Ар...
---------------.

I don't know if the last few days, all marked by a couple of big scandals and some small number of smaller ones predetermined the perception of those things that happened then as being 'important' and 'significant', but today is of those days when one could get loony because of the boredom and 'nothinghappeningness'. It appears that the last one must have taken dominance over the whole state because the news I read are just sloooooooow, neutrally positive and full of 'futureuncertaintyness' - no scandals, no drama, no suspense... no action either.

Everything is so tiny, small and insignificant.

So the most interesting thing in the newspapers (echoing the halcyon yesterday) is that an Italian female reporter working for an entertaining program put David Beckham into shame by grabbing his balls and shouting out his 'instrument' was in fact a quite small one.

BIG... huh... DEAL!

Yes, but the point was that the female reporter felt herself being cheated because (now be careful) some months ago Becks appeared in a male underwear advert photo session and the 'thing that was under' his slips seemed to be NOT a quite small one even a quite big one in fact...

Poor her... This means she is not aware of the Bulgarian Political PR...

Университетите - страшилища за кризата/Universities - a Bugaboo Against The Crisis

Създаването на университет в Перник (?!) било антикризисна мярка според премиера, щото - видите ли - в Благоевград били цъфнали и вързали (бизнесът вървял с пълна пара), щото там си имали два.

Явно съкратените миньори ще стават преподаватели - така ще се пребори безработицата в града.

Извод: ВЪВ ВСЯКО СЕЛО - ВУЗ, ВЪВ ВСЯКА ПАЛАНКА - ПОНЕ ПО ДВА!

А това, че у нас, колкото повече спада раждаемостта, колкото повече училища се затварят заради липса на ученици, толкова повече нови университети се отварят и толкова повече бройки искат (и им отпускат) старите.

Но - така е - алъш-вериш трябва да има!

--------------

A brand new Pernik University could be a perfect anti-crisis measure, PM Borisov claims. According to him, Blagoevgrad was in full flourish because of the two universities there.

Apparently unemployed miners will be hired as teachers and university professors. This will surely reduce the unemployment rates in the town!

Moral: UNIVERSITY IN EVERY VILLAGE AND AT LEST TWO IN EVERY TOWN!

Never mind that the lower birth rates go and the more schools close, the more new universities open and the university students number grows bigger each and every year.

Well, there must be cash flows!

Царедворците са голи! (или пак за Румяна Желева, Бойко Борисов и другите)

Днеска искам да ви разкажа една приказка:

Имало едно време един град. Малък. Далече. В него живеела една госпожа. Един ден госпожата започнала да получава послания от космоса. Извънземните започнали да я предупреждават, че на планетата Земя предстои потоп (не без тяхно участие) и тя е избрана от тях, за да може да информира човечеството и да го подготви за спасение. Госпожата - естествено, отговорен човек - започнала пламенно да подготвя съгражданите си и да събира след себе си последователи, отговорни към себе си, бъдещето си, живота и здравето си. Такива имало. И то - немалко. Започнало масово разпродаване на имущество, прахосване на пари, правене на дарения (е, част от тях - и за самата госпожа... не от друго - а от благодарност, че им отваря очите и работи за тяхното лично спасение). Не за друго, ами защото на 23 декември - казали извънземните - предстои потопът, цялата земя ще бъде залята от вода, никой няма да оцелее, освен - естествено - последователите на госпожата. За тях ще дойде специална летяща чиния, за да ги откара на извънземната планета, където те ще живеят дълго и честито...

Изведнъж из града се появили едни луди. Ама толкова луди, които даже не осъзнавали какво говорят - постоянно обикаляли и се смеели на госпожата и госпожините последователи. И не само се смеели, ами някои от тях - най-опасните луди - се опитвали да ги разубеждават и да им внушават (естествено, с най-злонамерени и пъклени мотиви!), че извънземни няма и че потоп няма да има. Мотивацията им била ясна - в злобата си те искали да обрекат на сигурна гибел добрата госпожа и разумните й последователи!

Местните малотиражни градски вестници само това и чакали - единият постоянно пускал повелите на извънземните, изпращани до разумната градска общественост чрез госпожата, другият - зад който застанали злите сили - постоянно бълвал неистини, лъжи и гнусни клевети срещу госпожата и верните й последователи.

А 23 декември наближавал... И колкото повече наближавал, толкова злите сили ставали още по-зли... Госпожата, обаче, заедно с разумната градска общественост, с всички сили успешно се противопоставяли на злото и успявали да привличат все повече и повече объркани души в правия път. Естествено, предпазвани от добрите извънземни сили.

А извънземните наредили: на 22 декември вечерта всички разумни хора да се съберат на градския стадион, откъдето ще бъдат превозени с летяща чиния до сигурната им нова планета, до новия им дом.

Така и станало... Злите сили, естествено, със сетни злобни, долни и пъклени усилия, се опитали да разубедят добрите. Някои даже им се присмивали злобно и злонамерено. Въпреки всичко - понеже доброто и разумът винаги побеждават - на 22 вечерта (добре, че било топло) разумните хора се събрали на градския стадион. Настанало трепетно очакване - всеки момент ще дойде спасението!

Така минали няколко момента... после минали няколко минути... после минали и няколко часа... Извънземните нещо се бавели. Сигурно заради нещо важно - няма как иначе!

Изведнъж започнало да се развиделява... Ами сега?! Та, нали с настъпването на деня, щял да дойде и потопът... А къде са извънземните?! Защо се бавят?! Нима злото ще победи!?

Изведнъж на стадиона настъпил смут, започнало брожение. Всеки един започнал тайничко да си задава въпроса: Нима наистина съм идиот?!

И понеже няма как това, последното да е вярно, значи причината е някъде другаде... или в някого другиго... или в нещо друго... или може би в госпожата... или в извънземните... Не за друго, а защото е невъзможно (ама абсолютно невъзможно, даже немислимо, дори противно на всякаква логика!) аз (не кой друг, а точно аз!) да съм идиот!!!

Нещата ставали сериозни. Напрежението нараствало. Всички - един по един - започнали да изпадат в паника... В крайна сметка - навън, пред стадиона стоят и чакат злите сили, които - освен всичко останало - точно това и чакат - да ни се надсмеят, да ни унизят...

Но ето, слава Богу (или който там трябвало да бъде славен!), госпожата влязла в контакт с извънземните. И те казали тежката си дума: ПОТОПЪТ СЕ ОТМЕНЯ!

Но и не само това: потопът се отменя не заради друго, а защото самите извънземни са го отменили. И то не по някаква друга причина, а защото са видели колко много и колко сърцати последователи е имала госпожата. Така, всъщност, цялата земя (заедно със злите сили, естествено) е била спасена! И то не от когото и да било - ами от госпожата! И то не само от госпожата, ами и от последователите й! Естествено - без последователите накъде?!

И точно когато злите сили, които стояли будни цяла нощ пред стадиона, за да тържествуват в подигравките си и да унизят добрите, очаквали да видят едни разочаровани, с увиснали носове хора, които най-сетне (или поне би трябвало) разбрали, че са идиоти, та, точно тогава от стадиона излезли едни горди спасители на цялото човечество!

Всичко това можеше да е само приказка... Само че всичко това е директно наблюдавано и описано още през 1956 г. от Леон Фестингър, който го нарича когнитивен дисонанс. И градчето е съвсем истинско - някъде в щата Уисконсин, а госпожата даже си имала и име - Мисис Кийч...

И щеше да е някак мило (даже и мъничко смешно). Но няма как да не ти остане един неприятен, металически вкус в устата, ако не живеехме всички ние в някакъв наш си, български Уисконсин, и си нямахме някаква наша си, българска госпожа Кийч... Само дето при нас е господин. И даже не е и господин, ами е цял джентъл... пардон: СУПЕРМЕН!

Трябваше Европа да ни каже нещо, което е видимо. Но ние пак не го видяхме... или го?

А, иначе, металическият вкус в устата е, защото всичките ние сме захапали летящата чиния...

Европейският съюз като камерна сцена за родния политико-театрален елит

Румяна Желева се оттегли. Даже поиска и да не бъде вече външен министър. Премиерът - за да се покаже кавалер (преди няколко дни сам обяви, че поведението на противниците на желева не било прилично спрямо дама), прие само едната оставка.

И какво от това?
Румяна Желева е компрометирана в ЕС. Заради нея Европейската комисия беше пред провал да бъде избрана. Сега нещата "се оправят" - комисията ще мине на гласуването през парламента. Но ако някой реши, че не само това "се оправя", ами всичко си идва на мястото си - греши. Румяна Желева, ако остане външен министър - ще трябва да ходи на заседанията на Комитета на външните министри на ЕС...

И, мисля си, при положение, че за една седмица си станал за посмешище за всички европейски медии - от най-жълтите, до най-сериозните, при положение, че цяла седмица цял един Европейски парламент се раздира от скандали и подмолни "надцаквания", дали да те остави, или да не те остави като кандидатура, дали заради тебе да приеме, или да не приеме цялата комисия; та в една такава ситуация - с какви очи ще ходиш на заседанията с другите си колеги-външни министри, при положение, че:

- за теб Грузия е в Близкия Изток (сиреч: не познаваш две от най-невралгичните точки на планетата и не си и чувал нито за Близкоизточен конфликт, нито за конфликт между Русия и Грузия);
- не знаеш къде е Аденският залив (а там имаш 13 отвлечени българи! Някакъв друг приоритет да имаш в работата си изобщо?!);
- освен това - да обявиш публично, че ще преговаряш със сомалийското правителство, при положение, че държавата официално е обявена за "анархия" и правителство (като се изключи едно "в сянка", което "управлява" от съседните държави), звучи сигурно като виц в ушите на западната дипломация и сигурно е смешно, само дето на нас, като българи, ни става малко тъжно...
- не знаеш какво значи "талибан" (при положение, че Осама бин Ладен е "световна супер-звезда" от около 9 години насам и името му през това време сигурно е споменавано по-често, отколкото на Йоан Кръстител през последните 2 хиляди години общо) - къде си спал досега!? Още повече - искаш да преговаряш с тях... при положение, че никой не знае в коя пещера точно се крият...
- не знаеш за кризата в Дарфур, за клането и изнасилванията, за зверствата...

И ако в България си знаем, че "всички са маскари" и "ми, то, сегашното - като предишното", и ни става някак си все тая кой ще ходи по коктейлите в посолствата, докато ние броим стотинки и се чудим тая година ли да купим ботуши, или то, всъщност, зимата почти отмина, то в чужбина е въпрос и на уважение към останалите към кого ги приравняваш... а нито един дипломат няма да се зарадва да го приравняваш точно с Румяна Желева...

Студът и ранното ставане - най-големите противници на Живота!

Признавам - взех темата назаем. Ама единствената причина е, че малко ме е яд, че винаги съм го знаел, но досега не бях успял да го формулирам толкова ясно.

След като тая сутрин за пореден път се "надцаквахме" с часовника и той звъня 4 пъти през заветните "още 5 минути", все пак трябваше да се примиря, и да стана. Студ. В коридора, тоалетната, банята и кухнята (там парно няма: икономиката икономична - дело на всеки). Навън - също (явно и там няма парно). Даже има и сняг.

Добрах се до работата. За пореден път отчетох, че в България се изпреварва отдясно и, че най-бързата лента е най-крайната, най-вдясно. Няколко пъти съм се замислял за причините, и съм стигал само до една: просто всички (няма особена зависимост от модела на колата и кубатурата на двигателя) имат нужда от показност, демонстрация на тежкарлък и някакво детинско перчене пред правилата. А минах по бул. България, който е с 3 ленти (и то, без едната да е само за автобуси) - най-натоварено беше в най-лявата, средната беше рехава, а аз си изпреварвах почти на тръни (за да не реши някой изведнъж, тутак-си и ненадейно да шофира по правилата и да се прибере вдясно) в крайната дясна.

Другата причина е, че дясната лента много често се използва за паркинг - противно на всякакви правила за движение по пътищата (много често точно там, където е забранено, но пък е "най-удобно" за спиране, даже противно на всякакъв здрав разум или уважение към другите шофьори).

Но в България няма проблем: всичко се оправя с една "малка почерпка" (минимум 10 лв., за по-сигурно - 20) на катаджията, който в повечето случаи, вероятно заради някакви атавистични позиви на закърняващ срам, упорито пита по няколко пъти дали е "от сърце". И после не звучат учудващо новините, че "Доверието на българите в полицията е най-ниско сред страните-членки на Европейския съюз – 25 %". Това сочело някакво изследване, което сравнява, че доверието към полицията в Дания било 88 %, в Германия – 79 на сто. И после - в Дания имало гнили неща... В същото време – за десет години бюджетът на МВР е нараснал с 289 %. Сиреч: ако на мен през 2000 г. са ми удържали от данъците по 1 лв. на месец (примерно), в момента ми удържат почти 3. Но ако през 2000 г., когато ми обраха квартирата, полицията ме овика, че гледам твърде много криминалета (поинтересувах се няма ли да снемат отпечатъци), и си отидоха поживо-поздраво, няколко години по-късно обраха дома на едни приятели, съпругът - сам той служител - задигнаха му личното оръжие - отговорът беше: "Вероятно е кварталната банда наркомани", и нищо повече, тогава ядът ми някак си се обърка: хем се поуспокои с идеята "Абе, те на колеги не вършат работа, та на Сульо и Пульо ли да вършат", хем - от друга страна - се изостри: "Добре, на Сульо и Пульо не вършат работа, ама пък на колеги да не вършат...!". Още няколко години по-късно жена му ме успокои: "А, те обраха гаража на министъра на вътрешните работи (той им беше комшия), и не ги намериха - та на мъжа ми пистолета ли да търсят!". Тогава емоциите ми дотолкова се объркаха, че ми стана направо мило...

И, много моля, не ме обвинявайте в анти-полицейщина - родният ми баща и немалка част от роднините, приятелските семейства и съседите ни, са полицаи...

Иначе, сега стоя и чакам Европейската комисия да реши дали Румяна Желева става за български еврокомисар или не.

Кога и как чалгата стана култура!?

От най-обсъжданите любовни истории на ХХ век само три са с политици (макар Людмила Живкова, все пак, да е председател на Комитета за култура, а другите да са не кои да е, а Борис III и Йоана Савойска, и Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева), останалите са между писатели, поети, актьори: Яна Язова, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Боян Пенев...

Най-обсъжданите любовни истории на ХХI век (поне засега) са между мутри и плеймейтки, силиконови чалгаджийки и мафиоти, елитни компаньонки и пишман-футболисти...

Какво й стана на България?! Как и защо за има-няма 100 години (и то, благодарение на последните 20) в един и същи кюп влязоха Невена Коканова и някаква Златка, известна само с голите си снимки; Елисавета Багряна и Алисия; Никола Вапцаров и Азис!?!?

Преминавам на български

След дълги размисли и задълбочена преценка, реших, че езикът, на който трябва да водя блога си, е родният ми. Така ще може да публикувам неща, които интересуват както мен, така и хората, с които живеем в "общ казан", докато един чужденец никога (или поне много трудно) би разбрал нещата от нашата си, родната ни действителност... Та, така...