On Princes and Princesses *** За принцовете и принцесите

I was about to fall in love like a real fool last Summer. We met. After the meeting she wrote in her facebook profile: "There are conquerable fortresses but there are no good assaults" and I wrote down in mine a couplet by Sappho: "Like the sweet-apple reddening high on the branch, High on the highest, the apple-pickers forgot, Or not forgotten, but one they couldn’t reach…"*

And I wondered if conquering of a fortress is not in fact a matter of letting the fortress itself being conquered? Sometimes attacks (as it was in this case) are really bad, but when a fortress has already decided not to be conquered, things get complicated...

And who decides when an attack is bad and on what basis? Except if one is waiting the royal apple-picker. But how does she realize who the prince is? And whether she forgets that the real princes used to be frogs but became princes when princesses kissed them...

*** BG *** БГ *** BG *** БГ *** BG *** БГ ***

Лятото бях на път да се влюбя до уши. Видяхме се. След срещата тя написа във фейсбука си: "Има превзимаеми крепости, но няма добри атаки!", а аз написах в своя: "Тъй както сладка ябълка, навръх дърво, червена – Забравиха ли я берачите? О, не … не са могли да я достигнат..." (иначе - стих на Сафо**).

И се замислих: дали превземането на една крепост не е въпрос и на оставянето на една крепост да бъде превзета? Понякога атаките (както и в този случай) наистина са калпави, но когато една крепост предварително е решила, че няма да бъде превзета, нещата стават сложни...

Защото, кой решава кога една атака е калпава и на какви основания? Освен ако не чака "берачът на ябълки-принц". А как разбира кой е принцът? И дали не забравя, че истинските принцове преди това са били жаби, а са станали принцове, когато са ги целунали принцесите...

-----------------.
* Translated by A. S. Kline ©
** превод на Борислав Георгиев ©