Признавам - взех темата назаем. Ама единствената причина е, че малко ме е яд, че винаги съм го знаел, но досега не бях успял да го формулирам толкова ясно.
След като тая сутрин за пореден път се "надцаквахме" с часовника и той звъня 4 пъти през заветните "още 5 минути", все пак трябваше да се примиря, и да стана. Студ. В коридора, тоалетната, банята и кухнята (там парно няма: икономиката икономична - дело на всеки). Навън - също (явно и там няма парно). Даже има и сняг.
Добрах се до работата. За пореден път отчетох, че в България се изпреварва отдясно и, че най-бързата лента е най-крайната, най-вдясно. Няколко пъти съм се замислял за причините, и съм стигал само до една: просто всички (няма особена зависимост от модела на колата и кубатурата на двигателя) имат нужда от показност, демонстрация на тежкарлък и някакво детинско перчене пред правилата. А минах по бул. България, който е с 3 ленти (и то, без едната да е само за автобуси) - най-натоварено беше в най-лявата, средната беше рехава, а аз си изпреварвах почти на тръни (за да не реши някой изведнъж, тутак-си и ненадейно да шофира по правилата и да се прибере вдясно) в крайната дясна.
Другата причина е, че дясната лента много често се използва за паркинг - противно на всякакви правила за движение по пътищата (много често точно там, където е забранено, но пък е "най-удобно" за спиране, даже противно на всякакъв здрав разум или уважение към другите шофьори).
Но в България няма проблем: всичко се оправя с една "малка почерпка" (минимум 10 лв., за по-сигурно - 20) на катаджията, който в повечето случаи, вероятно заради някакви атавистични позиви на закърняващ срам, упорито пита по няколко пъти дали е "от сърце". И после не звучат учудващо новините, че "Доверието на българите в полицията е най-ниско сред страните-членки на Европейския съюз – 25 %". Това сочело някакво изследване, което сравнява, че доверието към полицията в Дания било 88 %, в Германия – 79 на сто. И после - в Дания имало гнили неща... В същото време – за десет години бюджетът на МВР е нараснал с 289 %. Сиреч: ако на мен през 2000 г. са ми удържали от данъците по 1 лв. на месец (примерно), в момента ми удържат почти 3. Но ако през 2000 г., когато ми обраха квартирата, полицията ме овика, че гледам твърде много криминалета (поинтересувах се няма ли да снемат отпечатъци), и си отидоха поживо-поздраво, няколко години по-късно обраха дома на едни приятели, съпругът - сам той служител - задигнаха му личното оръжие - отговорът беше: "Вероятно е кварталната банда наркомани", и нищо повече, тогава ядът ми някак си се обърка: хем се поуспокои с идеята "Абе, те на колеги не вършат работа, та на Сульо и Пульо ли да вършат", хем - от друга страна - се изостри: "Добре, на Сульо и Пульо не вършат работа, ама пък на колеги да не вършат...!". Още няколко години по-късно жена му ме успокои: "А, те обраха гаража на министъра на вътрешните работи (той им беше комшия), и не ги намериха - та на мъжа ми пистолета ли да търсят!". Тогава емоциите ми дотолкова се объркаха, че ми стана направо мило...
И, много моля, не ме обвинявайте в анти-полицейщина - родният ми баща и немалка част от роднините, приятелските семейства и съседите ни, са полицаи...
Иначе, сега стоя и чакам Европейската комисия да реши дали Румяна Желева става за български еврокомисар или не.
След като тая сутрин за пореден път се "надцаквахме" с часовника и той звъня 4 пъти през заветните "още 5 минути", все пак трябваше да се примиря, и да стана. Студ. В коридора, тоалетната, банята и кухнята (там парно няма: икономиката икономична - дело на всеки). Навън - също (явно и там няма парно). Даже има и сняг.
Добрах се до работата. За пореден път отчетох, че в България се изпреварва отдясно и, че най-бързата лента е най-крайната, най-вдясно. Няколко пъти съм се замислял за причините, и съм стигал само до една: просто всички (няма особена зависимост от модела на колата и кубатурата на двигателя) имат нужда от показност, демонстрация на тежкарлък и някакво детинско перчене пред правилата. А минах по бул. България, който е с 3 ленти (и то, без едната да е само за автобуси) - най-натоварено беше в най-лявата, средната беше рехава, а аз си изпреварвах почти на тръни (за да не реши някой изведнъж, тутак-си и ненадейно да шофира по правилата и да се прибере вдясно) в крайната дясна.
Другата причина е, че дясната лента много често се използва за паркинг - противно на всякакви правила за движение по пътищата (много често точно там, където е забранено, но пък е "най-удобно" за спиране, даже противно на всякакъв здрав разум или уважение към другите шофьори).
Но в България няма проблем: всичко се оправя с една "малка почерпка" (минимум 10 лв., за по-сигурно - 20) на катаджията, който в повечето случаи, вероятно заради някакви атавистични позиви на закърняващ срам, упорито пита по няколко пъти дали е "от сърце". И после не звучат учудващо новините, че "Доверието на българите в полицията е най-ниско сред страните-членки на Европейския съюз – 25 %". Това сочело някакво изследване, което сравнява, че доверието към полицията в Дания било 88 %, в Германия – 79 на сто. И после - в Дания имало гнили неща... В същото време – за десет години бюджетът на МВР е нараснал с 289 %. Сиреч: ако на мен през 2000 г. са ми удържали от данъците по 1 лв. на месец (примерно), в момента ми удържат почти 3. Но ако през 2000 г., когато ми обраха квартирата, полицията ме овика, че гледам твърде много криминалета (поинтересувах се няма ли да снемат отпечатъци), и си отидоха поживо-поздраво, няколко години по-късно обраха дома на едни приятели, съпругът - сам той служител - задигнаха му личното оръжие - отговорът беше: "Вероятно е кварталната банда наркомани", и нищо повече, тогава ядът ми някак си се обърка: хем се поуспокои с идеята "Абе, те на колеги не вършат работа, та на Сульо и Пульо ли да вършат", хем - от друга страна - се изостри: "Добре, на Сульо и Пульо не вършат работа, ама пък на колеги да не вършат...!". Още няколко години по-късно жена му ме успокои: "А, те обраха гаража на министъра на вътрешните работи (той им беше комшия), и не ги намериха - та на мъжа ми пистолета ли да търсят!". Тогава емоциите ми дотолкова се объркаха, че ми стана направо мило...
И, много моля, не ме обвинявайте в анти-полицейщина - родният ми баща и немалка част от роднините, приятелските семейства и съседите ни, са полицаи...
Иначе, сега стоя и чакам Европейската комисия да реши дали Румяна Желева става за български еврокомисар или не.
No comments:
Post a Comment