Днеска искам да ви разкажа една приказка:
Имало едно време един град. Малък. Далече. В него живеела една госпожа. Един ден госпожата започнала да получава послания от космоса. Извънземните започнали да я предупреждават, че на планетата Земя предстои потоп (не без тяхно участие) и тя е избрана от тях, за да може да информира човечеството и да го подготви за спасение. Госпожата - естествено, отговорен човек - започнала пламенно да подготвя съгражданите си и да събира след себе си последователи, отговорни към себе си, бъдещето си, живота и здравето си. Такива имало. И то - немалко. Започнало масово разпродаване на имущество, прахосване на пари, правене на дарения (е, част от тях - и за самата госпожа... не от друго - а от благодарност, че им отваря очите и работи за тяхното лично спасение). Не за друго, ами защото на 23 декември - казали извънземните - предстои потопът, цялата земя ще бъде залята от вода, никой няма да оцелее, освен - естествено - последователите на госпожата. За тях ще дойде специална летяща чиния, за да ги откара на извънземната планета, където те ще живеят дълго и честито...
Изведнъж из града се появили едни луди. Ама толкова луди, които даже не осъзнавали какво говорят - постоянно обикаляли и се смеели на госпожата и госпожините последователи. И не само се смеели, ами някои от тях - най-опасните луди - се опитвали да ги разубеждават и да им внушават (естествено, с най-злонамерени и пъклени мотиви!), че извънземни няма и че потоп няма да има. Мотивацията им била ясна - в злобата си те искали да обрекат на сигурна гибел добрата госпожа и разумните й последователи!
Местните малотиражни градски вестници само това и чакали - единият постоянно пускал повелите на извънземните, изпращани до разумната градска общественост чрез госпожата, другият - зад който застанали злите сили - постоянно бълвал неистини, лъжи и гнусни клевети срещу госпожата и верните й последователи.
А 23 декември наближавал... И колкото повече наближавал, толкова злите сили ставали още по-зли... Госпожата, обаче, заедно с разумната градска общественост, с всички сили успешно се противопоставяли на злото и успявали да привличат все повече и повече объркани души в правия път. Естествено, предпазвани от добрите извънземни сили.
А извънземните наредили: на 22 декември вечерта всички разумни хора да се съберат на градския стадион, откъдето ще бъдат превозени с летяща чиния до сигурната им нова планета, до новия им дом.
Така и станало... Злите сили, естествено, със сетни злобни, долни и пъклени усилия, се опитали да разубедят добрите. Някои даже им се присмивали злобно и злонамерено. Въпреки всичко - понеже доброто и разумът винаги побеждават - на 22 вечерта (добре, че било топло) разумните хора се събрали на градския стадион. Настанало трепетно очакване - всеки момент ще дойде спасението!
Така минали няколко момента... после минали няколко минути... после минали и няколко часа... Извънземните нещо се бавели. Сигурно заради нещо важно - няма как иначе!
Изведнъж започнало да се развиделява... Ами сега?! Та, нали с настъпването на деня, щял да дойде и потопът... А къде са извънземните?! Защо се бавят?! Нима злото ще победи!?
Изведнъж на стадиона настъпил смут, започнало брожение. Всеки един започнал тайничко да си задава въпроса: Нима наистина съм идиот?!
И понеже няма как това, последното да е вярно, значи причината е някъде другаде... или в някого другиго... или в нещо друго... или може би в госпожата... или в извънземните... Не за друго, а защото е невъзможно (ама абсолютно невъзможно, даже немислимо, дори противно на всякаква логика!) аз (не кой друг, а точно аз!) да съм идиот!!!
Нещата ставали сериозни. Напрежението нараствало. Всички - един по един - започнали да изпадат в паника... В крайна сметка - навън, пред стадиона стоят и чакат злите сили, които - освен всичко останало - точно това и чакат - да ни се надсмеят, да ни унизят...
Но ето, слава Богу (или който там трябвало да бъде славен!), госпожата влязла в контакт с извънземните. И те казали тежката си дума: ПОТОПЪТ СЕ ОТМЕНЯ!
Но и не само това: потопът се отменя не заради друго, а защото самите извънземни са го отменили. И то не по някаква друга причина, а защото са видели колко много и колко сърцати последователи е имала госпожата. Така, всъщност, цялата земя (заедно със злите сили, естествено) е била спасена! И то не от когото и да било - ами от госпожата! И то не само от госпожата, ами и от последователите й! Естествено - без последователите накъде?!
И точно когато злите сили, които стояли будни цяла нощ пред стадиона, за да тържествуват в подигравките си и да унизят добрите, очаквали да видят едни разочаровани, с увиснали носове хора, които най-сетне (или поне би трябвало) разбрали, че са идиоти, та, точно тогава от стадиона излезли едни горди спасители на цялото човечество!
Всичко това можеше да е само приказка... Само че всичко това е директно наблюдавано и описано още през 1956 г. от Леон Фестингър, който го нарича когнитивен дисонанс. И градчето е съвсем истинско - някъде в щата Уисконсин, а госпожата даже си имала и име - Мисис Кийч...
И щеше да е някак мило (даже и мъничко смешно). Но няма как да не ти остане един неприятен, металически вкус в устата, ако не живеехме всички ние в някакъв наш си, български Уисконсин, и си нямахме някаква наша си, българска госпожа Кийч... Само дето при нас е господин. И даже не е и господин, ами е цял джентъл... пардон: СУПЕРМЕН!
Трябваше Европа да ни каже нещо, което е видимо. Но ние пак не го видяхме... или го?
А, иначе, металическият вкус в устата е, защото всичките ние сме захапали летящата чиния...
Имало едно време един град. Малък. Далече. В него живеела една госпожа. Един ден госпожата започнала да получава послания от космоса. Извънземните започнали да я предупреждават, че на планетата Земя предстои потоп (не без тяхно участие) и тя е избрана от тях, за да може да информира човечеството и да го подготви за спасение. Госпожата - естествено, отговорен човек - започнала пламенно да подготвя съгражданите си и да събира след себе си последователи, отговорни към себе си, бъдещето си, живота и здравето си. Такива имало. И то - немалко. Започнало масово разпродаване на имущество, прахосване на пари, правене на дарения (е, част от тях - и за самата госпожа... не от друго - а от благодарност, че им отваря очите и работи за тяхното лично спасение). Не за друго, ами защото на 23 декември - казали извънземните - предстои потопът, цялата земя ще бъде залята от вода, никой няма да оцелее, освен - естествено - последователите на госпожата. За тях ще дойде специална летяща чиния, за да ги откара на извънземната планета, където те ще живеят дълго и честито...
Изведнъж из града се появили едни луди. Ама толкова луди, които даже не осъзнавали какво говорят - постоянно обикаляли и се смеели на госпожата и госпожините последователи. И не само се смеели, ами някои от тях - най-опасните луди - се опитвали да ги разубеждават и да им внушават (естествено, с най-злонамерени и пъклени мотиви!), че извънземни няма и че потоп няма да има. Мотивацията им била ясна - в злобата си те искали да обрекат на сигурна гибел добрата госпожа и разумните й последователи!
Местните малотиражни градски вестници само това и чакали - единият постоянно пускал повелите на извънземните, изпращани до разумната градска общественост чрез госпожата, другият - зад който застанали злите сили - постоянно бълвал неистини, лъжи и гнусни клевети срещу госпожата и верните й последователи.
А 23 декември наближавал... И колкото повече наближавал, толкова злите сили ставали още по-зли... Госпожата, обаче, заедно с разумната градска общественост, с всички сили успешно се противопоставяли на злото и успявали да привличат все повече и повече объркани души в правия път. Естествено, предпазвани от добрите извънземни сили.
А извънземните наредили: на 22 декември вечерта всички разумни хора да се съберат на градския стадион, откъдето ще бъдат превозени с летяща чиния до сигурната им нова планета, до новия им дом.
Така и станало... Злите сили, естествено, със сетни злобни, долни и пъклени усилия, се опитали да разубедят добрите. Някои даже им се присмивали злобно и злонамерено. Въпреки всичко - понеже доброто и разумът винаги побеждават - на 22 вечерта (добре, че било топло) разумните хора се събрали на градския стадион. Настанало трепетно очакване - всеки момент ще дойде спасението!
Така минали няколко момента... после минали няколко минути... после минали и няколко часа... Извънземните нещо се бавели. Сигурно заради нещо важно - няма как иначе!
Изведнъж започнало да се развиделява... Ами сега?! Та, нали с настъпването на деня, щял да дойде и потопът... А къде са извънземните?! Защо се бавят?! Нима злото ще победи!?
Изведнъж на стадиона настъпил смут, започнало брожение. Всеки един започнал тайничко да си задава въпроса: Нима наистина съм идиот?!
И понеже няма как това, последното да е вярно, значи причината е някъде другаде... или в някого другиго... или в нещо друго... или може би в госпожата... или в извънземните... Не за друго, а защото е невъзможно (ама абсолютно невъзможно, даже немислимо, дори противно на всякаква логика!) аз (не кой друг, а точно аз!) да съм идиот!!!
Нещата ставали сериозни. Напрежението нараствало. Всички - един по един - започнали да изпадат в паника... В крайна сметка - навън, пред стадиона стоят и чакат злите сили, които - освен всичко останало - точно това и чакат - да ни се надсмеят, да ни унизят...
Но ето, слава Богу (или който там трябвало да бъде славен!), госпожата влязла в контакт с извънземните. И те казали тежката си дума: ПОТОПЪТ СЕ ОТМЕНЯ!
Но и не само това: потопът се отменя не заради друго, а защото самите извънземни са го отменили. И то не по някаква друга причина, а защото са видели колко много и колко сърцати последователи е имала госпожата. Така, всъщност, цялата земя (заедно със злите сили, естествено) е била спасена! И то не от когото и да било - ами от госпожата! И то не само от госпожата, ами и от последователите й! Естествено - без последователите накъде?!
И точно когато злите сили, които стояли будни цяла нощ пред стадиона, за да тържествуват в подигравките си и да унизят добрите, очаквали да видят едни разочаровани, с увиснали носове хора, които най-сетне (или поне би трябвало) разбрали, че са идиоти, та, точно тогава от стадиона излезли едни горди спасители на цялото човечество!
Всичко това можеше да е само приказка... Само че всичко това е директно наблюдавано и описано още през 1956 г. от Леон Фестингър, който го нарича когнитивен дисонанс. И градчето е съвсем истинско - някъде в щата Уисконсин, а госпожата даже си имала и име - Мисис Кийч...
И щеше да е някак мило (даже и мъничко смешно). Но няма как да не ти остане един неприятен, металически вкус в устата, ако не живеехме всички ние в някакъв наш си, български Уисконсин, и си нямахме някаква наша си, българска госпожа Кийч... Само дето при нас е господин. И даже не е и господин, ами е цял джентъл... пардон: СУПЕРМЕН!
Трябваше Европа да ни каже нещо, което е видимо. Но ние пак не го видяхме... или го?
А, иначе, металическият вкус в устата е, защото всичките ние сме захапали летящата чиния...
No comments:
Post a Comment